Приключи най-мащабният европейски проект за проучване на числеността на трите вида китоподобни в Черно море - CeNoBS. Проектът беше с продължителност 30 месеца и обедини партньори от 5 държави, включително Румъния и България. В рамките на CeNoBS бяха проведени: първото мащабно самолетно проучване в Черно море, семинари и обучения, бяха изготвени предложения за референтни стойности на индикаторите от Рамковата Директива за Морска Стратегия на ЕС, както и много други дейности на местно, регионално и международно ниво, които са част от реализирането на проектните цели. CeNoBS е международен проект с основен координатор румънската неправителствена организация „Маре Нострум“. Крайните резултати от проекта бяха представени наскоро в работна среща, на която присъстваха представители на компетентните органи.
Проектът CeNoBS е инициатива с историческо значение на европейско ниво, особено за басейна на Черно море, който допринесе за обогатяване на познанията ни за числеността и разпространението на китоподобните и за нивото на приулов в риболовните мрежи за калкан. Конкретните цели, които бяха постигнати по време на изпълнението на проекта, са:
Проектът CeNoBS е инициатива с историческо значение на европейско ниво, особено за басейна на Черно море, който допринесе за обогатяване на познанията ни за числеността и разпространението на китоподобните и за нивото на приулов в риболовните мрежи за калкан. Конкретните цели, които бяха постигнати по време на изпълнението на проекта, са:
- Оценка на критериите, свързани с Дескриптор 1 - китоподобни и определяне на референтни стойности;
- Оценка и провеждане на мониторинг по Дескриптор 11 - шум в Черно море;
- Засилване на координацията в Черноморския регион чрез споделяне на опита, резултатите и постиженията по проекта.
Проектът CeNoBS беше осъществен благодарение на съвременните наука и технологии осъществявайки мечтите на поне две поколения морски изследователи. Мащабът на усилията, сътрудничеството, значението и ползите от информацията, която CeNoBS успя да събере, го превръщат в историческо събитие.
По време на заключителния семинар в София (България), организиран от сдружение „Зелени Балкани“, партньорите по проекта представиха крайните резултати по отношение на работата по двата дескриптора D1 - китоподобни/морски бозайници и D11 - шум/енергия въведена в околната среда, включително и дългоочакваните резултати от самолетното проучване, проведено през лятото на 2019 г.
Основни предизвикателства пред изпълнението на проекта бяха:
По време на заключителния семинар в София (България), организиран от сдружение „Зелени Балкани“, партньорите по проекта представиха крайните резултати по отношение на работата по двата дескриптора D1 - китоподобни/морски бозайници и D11 - шум/енергия въведена в околната среда, включително и дългоочакваните резултати от самолетното проучване, проведено през лятото на 2019 г.
Основни предизвикателства пред изпълнението на проекта бяха:
- липса на данни за съществуващото състояние на разпространението/числеността на популациите на китоподобните в Черно море;
- въздействието на приулова;
- липса на опит на национално ниво в прилагането на ефективен мониторинг на шума;
- социално-политическата ситуация в района на Черно море;
- ограничения и липса на инфраструктура в района на Черно море.
Проектът CeNoBS в цифри:
Данните, получени от дейностите по проекта, са обезпокоителни. В същото време те запълват липсата на такива, необходими за опазване на китоподобните в Черно море.
Данните, получени от дейностите по проекта, са обезпокоителни. В същото време те запълват липсата на такива, необходими за опазване на китоподобните в Черно море.
- Данните, събрани по време на проучванията в рамките на проекта CeNoBS в България, показват, че българските води в Черно море се обитават от около 74 000 китоподобни бозайници общо от трите вида. Регистрирани са 551 наблюдения на птици с общо 1439 индивида и са отчетени 1588 наблюдения на човешки дейности вкл. морски отпадъци.
- За по-голяма точност резултатите за числеността на видовете китоподобни в обследваните райони са комбинирани с резултатите от проведеното самолетно проучване в акваторията на Русия. Картите на разпространение са разделени по видове за по-добра нагледност, като са направени редица анализи, които включват или не резултатите от Русия.
- Въздействието на приулова остава един от най-горещите въпроси свързани с китоподобните на световно ниво. Приблизителната оценка показва, че между 11 000 и 20 000 индивида от вида муткур/морска свиня биват улавяни годишно в риболовните мрежи в целия басейн на Черно море. Като процент това означава, че нивото на приулов е 21,2% от общата численост на този вид, което е доста над приетото допустимо ниво от 1,7%.
Какви са основните резултати от проекта?
- Първите предложения за референтни стойности за D1C2 - численост и D1C4 - разпространение на китоподобните.
- Резултати по D11 - съществуващо състояние на критериите по D11 в България и Румъния и предложения за разработване на регионални показатели;
- Регионални обучения и семинари за провеждане на мониторинг на D11 - шум;
- За мониторинг на шума за РДМС-Д11 в български и румънски води беше предложено да се използва подход, основан на концепцията за невлошаване на условията, приложен към потенциалното безпокойство, причинявано на целевите видове.
- Повишена координация между компетентните органи в България и Румъния: национални компетентни органи, национални изследователски институти и неправителствени организации, Черноморската Комисия, регионални/местни органи вземащи решения, научна и екологична общности, участващи в дейности по опазване на китоподобните и проучване на подводния шум.
- Възможно решение за ограничаване на приулова е използването на модифицирани пингъри и мрежи.
В заключение може да се каже, че сега повече от всякога е нужна пълната подкрепа на властите, гражданското общество, както и на бизнеса и накрая, но не на последно място, и Европейската комисия. Важно е да се отбележи, че в допълнение към данните за китоподобните бяха събрани данни за плаващите морски отпадъци (D10), морските птици и антропогенното въздействие.
Важно е възможно най-скоро да приложим на национално ниво, и то не само в България, дългосрочна програма за мониторинг, обхващаща четирите сезона, и одобряване на регионален план с предварително дефинирана периодичност за идентифициране на тенденциите в параметрите на видовете през годината.
Всички доклади в рамките на проекта са публично достъпни на уебсайта на проекта: https://www.cenobs.eu/ и базите данни на платформите ACCOBAMS и EMODNET.
CeNoBS е проект, обединяващ 10 партньори включително и сдружение Зелени Балкани и има за цел да подпомогне втория цикъл на прилагане на РДМС в Черно море за дескриптори 1 - китоподобни и 11 - шум, чрез постигане на по-голяма съгласуваност при определянето, оценката и постигането на добро състояние на морската околна среда (ДСМОС).
“Подкрепа при прилагането на РДМС в Черно море чрез създаване на регионална система за мониторинг на китоподобните (D1) и шума (D11) за постигане на ДСМОС” - CeNoBS е финансиран от Европейския съюз и съфинансиран от ACCOBAMS.
За контакти:
Димитър Попов – Моб. тел.: 0885108712; e-mail: dpopov@greenbalkans.org
Важно е възможно най-скоро да приложим на национално ниво, и то не само в България, дългосрочна програма за мониторинг, обхващаща четирите сезона, и одобряване на регионален план с предварително дефинирана периодичност за идентифициране на тенденциите в параметрите на видовете през годината.
Всички доклади в рамките на проекта са публично достъпни на уебсайта на проекта: https://www.cenobs.eu/ и базите данни на платформите ACCOBAMS и EMODNET.
CeNoBS е проект, обединяващ 10 партньори включително и сдружение Зелени Балкани и има за цел да подпомогне втория цикъл на прилагане на РДМС в Черно море за дескриптори 1 - китоподобни и 11 - шум, чрез постигане на по-голяма съгласуваност при определянето, оценката и постигането на добро състояние на морската околна среда (ДСМОС).
“Подкрепа при прилагането на РДМС в Черно море чрез създаване на регионална система за мониторинг на китоподобните (D1) и шума (D11) за постигане на ДСМОС” - CeNoBS е финансиран от Европейския съюз и съфинансиран от ACCOBAMS.
За контакти:
Димитър Попов – Моб. тел.: 0885108712; e-mail: dpopov@greenbalkans.org
