Въпреки променливото време, скъсяващите се есенни дни и предизвикателствата пред корабоплаването, наши експерти събраха ценни данни за разпространението на трите вида китоподобни в българските черноморски води. През изминалата седмица екип на „Зелени Балкани“, съвместно с колеги от Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, проведе поредната есенна експедиция за проучване на китоподобните бозайници в Черно море.
На борда на ветроходната яхта „Калиакрия“ изследователите обследваха българските териториални води с цел събиране на актуална информация за присъствието и разпространението на трите вида китоподобни, обитаващи Черно море – афала (Tursiops truncatus ponticus), обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus) и муткур (Phocoena phocoena relicta).
Есента е особено интересен период за подобни изследвания. Сезонните промени в температурата на водата, разпределението на рибните пасажи и миграционните движения на морските обитатели могат да окажат съществено влияние върху присъствието и поведението на китоподобните. Настоящата експедиция премина при редица предизвикателства – непостоянни метеорологични условия, ограничени светли часове за наблюдение и усложнена обстановка за корабоплаване, свързана и със съществуващите военни рискове в Черно море. Въпреки това екипът успя да изпълни важна част от планираните проучвания.
По време на експедицията бяха изминати общо 403 км в българските териториални води и бяха регистрирани 59 наблюдения на китоподобни, разпределени, както следва:
На борда на ветроходната яхта „Калиакрия“ изследователите обследваха българските териториални води с цел събиране на актуална информация за присъствието и разпространението на трите вида китоподобни, обитаващи Черно море – афала (Tursiops truncatus ponticus), обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus) и муткур (Phocoena phocoena relicta).
Есента е особено интересен период за подобни изследвания. Сезонните промени в температурата на водата, разпределението на рибните пасажи и миграционните движения на морските обитатели могат да окажат съществено влияние върху присъствието и поведението на китоподобните. Настоящата експедиция премина при редица предизвикателства – непостоянни метеорологични условия, ограничени светли часове за наблюдение и усложнена обстановка за корабоплаване, свързана и със съществуващите военни рискове в Черно море. Въпреки това екипът успя да изпълни важна част от планираните проучвания.
По време на експедицията бяха изминати общо 403 км в българските териториални води и бяха регистрирани 59 наблюдения на китоподобни, разпределени, както следва:
- 25 наблюдения на афали – най-често регистрираният вид по време на експедицията;
- 20 наблюдения на обикновени делфини;
- 14 наблюдения на муткури – най-дребните представители на китоподобните в Черно море.
Особен интерес представлява сравнително по-малкият брой наблюдения на муткури. Една от възможните хипотези е, че това разпределение отразява сезонните придвижвания на вида през напредналата есен, когато животните могат да променят районите, които обитават, в зависимост от условията в морската среда. Друго възможно обяснение е свързано с наличието и пространственото разпределение на различните видове риба, които служат за храна на китоподобните. Афалите, обикновените делфини и муткурите имат различни хранителни предпочитания и стратегии за търсене на плячка, което може да обясни различията в тяхното присъствие в обследваните райони.
Предварителният пространствен анализ на събраните данни очертава две основни зони с повишена концентрация на наблюдения на китоподобни. Първата обхваща по-дълбоките участъци на българските териториални води южно от нос Калиакра, а втората попада в границите на защитена зона „Ропотамо“, част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“. Установеното пространствено разпределение представлява интерес за по-нататъшните проучвания и може да даде ценна информация за предпочитаните местообитания на китоподобните и значението на тези морски райони за тяхното опазване.
Важно е да се отбележи, че броят на наблюденията не отразява пряко числеността на отделните видове. За по-задълбочени заключения е необходимо резултатите да бъдат анализирани заедно с изминатите маршрути, условията на наблюдение и данните от предходни експедиции. Всяка подобна експедиция добавя нови частици към сложния пъзел на живота в Черно море. Редовното проследяване на китоподобните през различните сезони позволява на учените да установяват промени в тяхното разпространение, да изследват връзката им с морската среда и да идентифицират потенциални заплахи за тяхното оцеляване.
За десета поредна година екипът ни успява да осъществи повече от една научноизследователска експедиция, посветена на китоподобните в Черно море. Тази последователност в проучванията е възможна благодарение на финансовата подкрепа на швейцарската фондация OceanCare – наш дългогодишен и ценен партньор в усилията за изследване и опазване на черноморската екосистема.
Всяка следваща експедиция надгражда натрупаните знания и допринася за изграждането на дългосрочна база от научни данни, която ни позволява да проследяваме промените в разпространението и присъствието на китоподобните през годините. Тази информация е от ключово значение за по-доброто разбиране на екологичните им потребности, идентифицирането на заплахите и предприемането на ефективни мерки за опазването на тези емблематични обитатели на Черно море.
Опазването на Черно море започва с познаването на живота, който то съхранява.
Предварителният пространствен анализ на събраните данни очертава две основни зони с повишена концентрация на наблюдения на китоподобни. Първата обхваща по-дълбоките участъци на българските териториални води южно от нос Калиакра, а втората попада в границите на защитена зона „Ропотамо“, част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“. Установеното пространствено разпределение представлява интерес за по-нататъшните проучвания и може да даде ценна информация за предпочитаните местообитания на китоподобните и значението на тези морски райони за тяхното опазване.
Важно е да се отбележи, че броят на наблюденията не отразява пряко числеността на отделните видове. За по-задълбочени заключения е необходимо резултатите да бъдат анализирани заедно с изминатите маршрути, условията на наблюдение и данните от предходни експедиции. Всяка подобна експедиция добавя нови частици към сложния пъзел на живота в Черно море. Редовното проследяване на китоподобните през различните сезони позволява на учените да установяват промени в тяхното разпространение, да изследват връзката им с морската среда и да идентифицират потенциални заплахи за тяхното оцеляване.
За десета поредна година екипът ни успява да осъществи повече от една научноизследователска експедиция, посветена на китоподобните в Черно море. Тази последователност в проучванията е възможна благодарение на финансовата подкрепа на швейцарската фондация OceanCare – наш дългогодишен и ценен партньор в усилията за изследване и опазване на черноморската екосистема.
Всяка следваща експедиция надгражда натрупаните знания и допринася за изграждането на дългосрочна база от научни данни, която ни позволява да проследяваме промените в разпространението и присъствието на китоподобните през годините. Тази информация е от ключово значение за по-доброто разбиране на екологичните им потребности, идентифицирането на заплахите и предприемането на ефективни мерки за опазването на тези емблематични обитатели на Черно море.
Опазването на Черно море започва с познаването на живота, който то съхранява.
