(Tursiops truncatus Montagu, 1821)

Природозащитен статус:
в България:
Червена книга – уязвим VU [D1]; Закон за биологичното разноо бразие – приложения ІІ и ІІІ.

Mеждународен:
Червен списък на IUCN – EN (Застрашен); Бернска Конвенция – приложение II; CITES – приложение ІІ; Бонска Конвенция – приложения І и ІІ; Директива за Хабитатите 92/43/ЕИО – приложения ІІ и ІV. Бутилконосите делфини в Черно море са определени като отделен подвид притежаващ морфологични различия с популациите в Атлантически и Тихи океан. Черноморската популация е отделена и генетично от другите популации на бутилконосия делфин в източното и западно Средиземноморие и североизточния Атлантик и това доказателство подкрепя определянето на подвида T. t. ponticus.

Разпространение:
Практически се среща във всички океани и морета на умерените и тропичните ширини. Черноморският подвид се среща в Черно море, Керченския проток и южната част на Азовско море и вероятно (поради липса на генетични доказателства) Мраморно море с Босфора и Дарданелите. Има редица наблюдения за навлизане на бутилконоси делфини в големите реки – пр. Дунав, Днепър.

Афалите са разпространени в цялата шелфова зона на Черно море, като понякога се срещат и далеч навътре в открито море. Обикновено сформират големи групи през есента, зимата и пролетта в сравнително малка територия на юг от Крим между н. Сариш и н. Херсон.

Миграционните пътища е нужно да бъдат проучени по-добре особено в района на турските проливи, които са единствената връзка за вероятен генетичен обмен между черноморската и средиземноморската популации.

Популация:
Общия размер на популацията в Черно море е неизвестен. През поголямата част на ХХ в. афалата е считана за вида с най-ниска численост от трите черноморски китоподобни. Оценките на числеността на база проучвания по метода на линейните трансекти в различни части на Черно море предполагат, че настоящия размер на популацията е поне няколко хиляди екземпляра.

Биология и екология:
Тъмносив отгоре, светлосив или бял отдолу. Рострума (човката) е къса, долната челюст – издадена напред. Гръбният плавник е голям и триъгълен, наклонен назад. Зъбите са конични, доста по-едри от тези на обикновения делфин. Броят им е значително по-малък: 36-52 на всяка челюст. Бутилконосия делфин е найедрия представител на китоподобните в Черно море достигайки дължина до 3,3 м (обикновено 1,9-2,5 м) и тегло до 300 кг. Живее до 25-30 години, но плодовитостта е сравнително ниска. Женските стават полово зрели на 5-6 години и по-късно, мъжките на 8-12 години.

Размножителния период е целогодишен като най-активен е обикновено пролетта и ранното лято. Бременността трае 12 месеца и найчесто ражда 1 малко. Периодичността на раждане е от 2-3 до 6 години. Лактационният период е 4-18 месеца. Тези особености във възпроизводството на афалите изглеждат като главния естествен фактор лимитиращ нарастването на популацията.

Афалите са предимно рибоядни в Черно море като консумират както бентосни така и пелагични видове с различни размери. Общо 16 вида риби са описани като част от плячката по Кримските и Кавказките брегове: черноморски калкан (Psetta maxima maeotica), морска лисица (Raja clavata), черноморски меджид (Merlangius merlangus euxinus), платерина (Liza aurata), илария (Liza saliens), морски кефал (Mugil cephalus), черноморска хамсия (Engraulis encrasicolus ponticus), барбуня (Mullus barbatus ponticus), паламуд (Sarda sarda), скорпид (Scorpaena porcus), умбрина (Umbrina cirrosa). През последните години интродуцирания вид пиленгас (Mugil soiuy) е важен хранителен ресурс по северното Черноморие в района на Крим. Дневната консумация е от 6 до 32 кг.

Заплахи:
След цялостната забран за лов на китоподобни в Черно море от 1983 г. основните заплахи за вида от човешка дейност са свързани с прилова (случайно заплитане в рибарски мрежи) основно при риболова на калкан.