(Phocoena phocoena Linnaeus, 1758) 

Природозащитен статус:
в България:
Червена книга – уязвим VU [A1acde + 2ce]; Закон за биологичното разнообразие – приложения ІІ и ІІІ.

Mеждународен:
Червен списък на IUCN – EN (Застрашен); Бернска Конвенция – приложение II; CITES – приложение ІІ; Бонска Конвенция – приложение ІІ; Директива за Хабитатите 92/43/ ЕИО – приложения ІІ и ІV. Черноморската морска свиня е отделена като подвид (Phocoena phocoena relicta) с морфологични и генетични различия от популациите на Ph. phocoena в други части на света. Черноморските и егейските морски свине е възможно да са отделни субпопулации на подвида.

Разпространение:
Видът се среща в крайбрежните райони на Северния ледовит океан, крайбрежията на северните части на Атлантическия и Тихия океан, Черно и Азовско море. В Средиземно (включително Егейско) море има единични регистрирани случаи. Ареала на черноморския подвид включва Черно и Азовско море, Керченския проток, Мраморно море, Босфора, северно Егейско море и най-вероятно Дарданелите. Черноморската популация е напълно изолирана от най-близката популация на Ph. phocoena в североизточния Атлантически океан чрез Средиземно море. Въпреки че все още не е постигнато съгласие по въпроса кога се е случило е ясно, че морската свиня е дошла в Черно море чрез Средиземно море, където би трябвало да е имало популация в миналото.

Ареала на черноморския подвид включва териториалните води и изключителните икономически зони на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна в Черно море; териториалните води на Гърция в северно Егейско море и вероятно турските териториални води в североизточно Егейско море. Понякога морски свине са наблюдавани в естуарите, делтите и притоците на реките Дунав, Днепър, Дон и Кубан и крайбрежни сладководни, бракични и солени езера и лагуни включително Ялпуг и Сиваш, Березанска и Григориевска лагуни, заливи Тендровски, Ягорлитски и Ярългачски и залива Таганрог. Всички тези места са разположени в Украйна и Русия по северните и северозападните брегове на Черно море и около Азовско море.

Популацията на Ph. ph. relicta може би се състои от три или повече субпопулации включелно тези, които прекарват по-голямата част от годината в райони с географски и екологични различия, пр. Азовско море, северозападно Черно море и Мраморно море. Босфора, Мраморно море и Дарданелите служат като свръзка между Черно и Егейско море. Популация: Общия размер на популацията на подвида е неизвестен и затова цялостно проучване в басейна е изключително важно. Общото мнение е, че през по-голямата част на ХХ в. числеността на морската свиня в Черно море е по-голяма от тази на афалата (Tursiops truncatus ponticus) и пониска от тази на обикновения делфин (Delphinus delphis ponticus). Проучвания по метода на линейните трансекти чрез самолети и плавателни съдове са провеждани през последните 15 години с цел оценка на размера на популацията на морската свиня в отделни части на ареала. Резултатите от тези проучвания предполагат, че настоящия общ размер на популацията е няколко хиляди и вероятно няколко десетки хиляди индивида (под 50 000).

Биология и екология:
Муткурът е най-малкия представител на китоподобните в Черно море като дължината на тялото е 1,3-1,5 м, максимум 1,8 м, а средното тегло е 30 кг. Женските са малко по-едри от мъжките. Главата е къса и заоблена, рострума (клюна) не е отличим, гръбният плавник е нисък, с триъгълна форма и заоблен. Гърбът е оцветен в тъмно сиво до черно, което постепенно преминава до бяло от долната страна по корема. Зъбите са дребни по около 40-56 на долната и горната челюст. Като форма са странично сплеснати с корона подобна на шпатула, а не конични като при представителите на сем. Делфини.

Морската свиня е морски бозайник със сравнително къс живот, но с най-високото ниво на репродуктивност в сравнение с другите китоподобни в Черно море. Мъжките и женските достигат полова зрелост вероятно на възраст 3-4 години. Брачния период е основно през лятото като женските могат да забременеят почти всяка година като бременността продължава 9-11 месеца и обикновено раждат едно малко в периода от май до август. Периода на лактация е 4-6 месеца, след което малките започват да се хранят с дребни бентосни видове (основно попчета) и масови пелагични видове риба 12 13 (хамсия, атерина). Дневната дажба на възсрастните е около 3-5 кг.

Продължителността на живота за черноморската морска свиня не е много ясен, но вероятно е близък до този на морските свине в Северния Атлантик – 7-8 години, максимум 15 г. Живее на малки групи (средно 4-6 индивида). По-големи групи се образуват при масови струпвания на рибата. Плува бавно, близо до повърхността, рядко скача над водата. Крайбрежните, сравнително плитки води (0-200 м) по целия периметър на Черно море над континенталния шелф представляват типичната зона на разпространение на муткура, макар че има наблюдения и в открити води с дълбочина 450-2,170 м. Не избягва води с ниска соленост и прозрачност, понякога могат да бъдат наблюдавани в бракични заливи, лагуни, естуари и делти на големите реки.

Всяка пролет значителни числености от вида мигрират през Керченския проток към Азовско море и се връщат през зимата. Миграции през Босфора към Мраморно море и обратно са много вероятни. Вероятно двете малки морета би трябвало да бъдат определени като най-важните места за размножаване, раждане и отхранване за черноморската популация. От друга страна Азовско и Мраморно море могат да бъдат определени като критичен хабитат поради интензивния корабен трафик, значителния риболов и замърсяване.

Основните места за зимуване са югоизточно Черно море включително южните териториални води на Грузия и вероятно източните териториални води на Турция. Тези райони са добре известни зимовища за популациите на хамсия (Engraulis encrasicolus ponticus) в Черно и Азовско море, която е основна храна за морската свиня през студените месеци. Вероятно по-голямата част от черноморската популация на морската свиня се събира в този район всяка година.

Екологията на черноморските морски свине е необичайна. Дължи се на високата степен на географска изолираност на тяхното местообитание, сравнително ниската соленост на водата, значителните сезонни температурни флуктуации и наличието на голямо количество вода без кислород наситена със сероводород на дълбочина под 100-250 м. Поне 14 вида риби са описани като част от храната на вида, като четири вида се считат за найважни: хамсия (Engraulis encrasicolus ponticus), цаца (Sprattus sprattus), меджид (Merlangius merlangus euxinus) и попчета (Gobiidae).

Заплахи:
Този вид е най-застрашен от заплитане в рибарски мрежи за калкан. На база отделни проучвания е отчетено, че около 90% от случаите на прилови са на морска свиня. Замърсяването на околната среда с устойчиви органични съединения е друга заплаха за черноморската популация, за която нивата в мазнината са по-високи в сравнение с други региони. Съкращаването на хранителния ресурс причинено от риболова и инвазивния вид ктенофора Mnemiopsis leidyi е друг отрицателно действащ фактор. Тежки, но не особено чести естествени причини лимитиращи черноморската популация са масова смъртност поради белодробна инфекция причинена от нематодите Halocercus taurica и H. ponticus.