(Delphinus delphis Linnaeus, 1758)

Природозащитен статус:
в България:
Закон за биологичното разнообразие – приложение ІІІ Mеждународен: Червен списък на IUCN – VU (Уязвим); Бернска Конвенция – приложение II; CITES – приложение ІІ; Бонска Конвенция – приложение ІІ; Директива за Хабитатите 92/43/ ЕИО – приложение ІV Черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus Barabash-Nikiforov, 1935) Подвидът D. d. ponticus е предложен на база морфологични характеристики, които по-късно са критикувани като недостатъчни. Въпреки това сравнителни анализи ползващи черепни морфометрични измервания и ДНК анализи предполагат, че съществуват различия между черноморския и средиземномор- ския обикновен делфин. Към момента не може да се определи със сигурност, но изглежда че генетичния обмен между Черно и Средиземно море е много рядък или почти не съществува. Ето защо подвида е отделен на този етап.

Разпространение: Практически се среща във всички океани и морета на умерените и тропичните ширини. Ареала на черноморските обикновени делфини обхваща почти цялото Черно море, като включва териториални води и изключителните икономически зони на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, както и вътрешните морски води на Украйна при Кархиницкия залив и Турция включително Босфора и Мраморно море, макар че за последните е нужно таксономично проучване и генетично изследване за да се потвърди, че спадат към черноморския подвид. Обикновените делфини не се срещат в Азовско море и като цяло избягват Керченския проток, въпреки че единични случаи са регистрирани там през 1994 г. по време на епизоотията на morbillivirus. Няма надеждна информация за наличието на вида в Дарданелите, които свързват Мраморно с Егейско море, както няма и надеждни доказателства за миграции на обикновени делфини през турските проливи.

Популация:
Общия размер на популацията в Черно море е неизвестен. Въпреки това общото мнение е, че за първите две трети от ХХ в. числеността на обикновените делфини в Черно море е била много по-висока от тази на черноморските афали (Tursiops truncatus ponticus) и реликтните морски свине (Phocoena phocoena relicta). Оценките на числеността на база проучвания по метода на линейните трансекти в някои части на Черно море предполагат, че настоящия размер на популацията е поне няколко десетки хиляди екземпляра, като е възможно да достигат и над 100 000 индивида.

Биология и екология:
Тялото е източено с обтекаема вретеновидна форма. Рострума (човката) е ясно различима. Гръбният плавник е голям, триъгълен, за- острен и слабо извит назад. Оцветяването на тялото е: тъмносиво до черно отгоре, белезникаво отдолу, с бледосиво, жълтеникаво или бяло петно от двете страни във формата на хоризонтално разположен пясъчен часовник или осморка. Устата на делфина съдържа многобройни остри зъби. Техният брой е по 80-120 на долната и горната челюст. Формата е конична както при афалата, но се различават по по-дребния размер и много по-големия си брой.

Разпространен е основно в открити води, но понякога посещава и крайбрежните води следвайки сезонните струпвания и масови миграции на дребните видове пелагична риба. Черноморският подвид е най-малкия представител на вида в це- лия свят: средната дължина е 1,5-1,7 м (максимум 2,0 м) за възрастните женски и 1,7-1,8 м (максимум 2,2 м) за мъжките. Теглото е 50-55 кг с максимум до 100 кг. Женските достигат полова зрялост на възраст 2-4 години, а мъжките на 3-4 години.

Продължителността на живота е 20-22 години, като вероятно достига и повече (вероятно 25-30 години). Размно- жителния период обикновено е през късна пролет и ранното лято, като достига своя връх през юли-август. Годишния дял на бременните женски е изчислен на 46-75% и зависи от продължителността на интервала между ражданията, който е 1,3 до 2,3 години. Бременността трае 10-11 месеца, като ражда по едно малко. Периода на кърмене е 14-19 месеца, но малките се хранят с млякото на майката само първите 5-6 месеца от живота си.

Предпочитана храна са дребни пелагични риби, които сформират големи пасажи – черноморска хамсия (Engraulis encrasicolus ponticus) и цаца (Sprattus sprattus). В хранителния спектър са регистрирани общо 11 вида риби, вклю- чително следните видов: морски игли (Syngnathidae spp.), черноморски меджид (Merlangius merlangus euxinus), кефалови (Liza spp.), барбун (Mullus barbatus ponticus), паламуд (Sarda sarda), карагьоз (Alosa spp.), лефер (Pomatomus saltatrix), сафрид (Trachurus spp.), зарган (Belone belone), скумрия (Scomber scombrus), зеленушки (Labridae spp.), морски кучки (Blennidae spp.). Дневната консумация е около 4-10 кг.

Заплахи:
Два естествени патогена са известни като причина за масова смъртност, водеща до ограничаване на популацията: белодробния нематод Skrjabinalius cryptocephalus и Черноморски бутилконос делфин (афала) (Tursiops truncatus ponticus Barabash-Nikiforov, 1940) неидентифициран morbillivirus. Епидемия, причинена от morbillivirus е регистрирана през юли-септември 1994 г., съпроводена с изхвърляне на брега на болни индивиди.
Друга причина за намаляване на популацията е съкращаването на хранителния ресурс причинено от риболова и интродуцирания вид ктенофора Mnemiopsis leidyi.